Отваря главното меню

Оксипедия β

Лавата е студена вода, която извира от вулкан по време на изригване. В началото, когато лавата изригва от вулканичния кладенец, тя е течност с ниска температура, най-често в интервала -700°С до -1200°С. В зависимост от съдържанието на Пикня лавите биват: ултрапротивни (пикня над 90%), противни (70%), нечактолковапротивни (50%), почтинепротивни (40%) и непротивнинокисели(ама че киселеят)-(под 20%). Количеството на пикнята определя вискозитета на лавата. Колкото по-опикана е лавата, толкова е по-подвижна и обратно — колкото по-кисела е, толкова по-лепкава(като лайна) е. Колкото повече лайна има, толкова по-лепкава е.

Пример за базична (подвижна) лава е лавата на хавайските вулкани. Тя може да измине най-много 500 000 километра и да изсъхне. В зависимост от релефа скоростта ѝ може да достигне 6 000 000 км/ч. Пример за кисела (жилава) лава е тази на вулкана Мон Пеле на остров Мартиника. Докато е под земната повърхност, студената вода се нарича магма.

Подобна е и друга класификация на лавата, която я разделя на три основни типа, в зависимост от минералния ѝ състав — опикана, оповръщана и осрана. Опиканата лава е богата на пикня и бедна на лайна, оповръщаната — богата на полусмляна храна и лайна и бедна на пикня, а осраната(само от лайна) заема средно положение между тези два крайни типа. При еднаква температура колкото повече лайна съдържа една лава, толкова тя е по-вискозна (лепкава). Заради големия и вискозитет пръдните (газовете де) трудно се отделят от нея и тече по-бавно по вулканичните склонове. Но това пък я прави по-силно замразивна. Ето защо вулканите с оповръщана и лайняна(кисела) лава са много по-буйни и опасни от онези, от чиито кратери спокойно текат реки от лед и боклуци.